Въведение
Шинрин-Йоку наричаме всяка медитативна разходка сред природата, която има терапевтично въздействие върху човека, терминът е въведен от Томохиде Акияма през 1982 г.
През същата тази година практиката става част от националната програма по здравеопазване на Япония (като профилактична терапия). В превод Shinrin-yoku означава - „къпане“ в горския въздух и атмосфера. Другото значение е - да приемеш атмосферата на гората. В Япония регистрират практиката като търговска марка за дзен екскурзии и обявяват повече от 60 терапевтични маршрута в горите им. В тези занимания не са включени религиозни и тайнствени практики, а единствено имат за цел да отпуснат човека и да го свържат с естествените сили за възстановяване. От хиляди години японците използват природата като терапевтичен метод, ходещата медитация наричат и с думата кинхин. наука
Някои растения в природата изпускат летливи вещества наречени фитонциди, при вдишване от човека благоприятстват някои хормонални промени:
1.Намалят нивата на хормона на стреса., 2.Намаляване на сърдечния ритъм., 3.Намаляване на артериалното налягане., 4.Подсилва имунната система., 5.Успокоява., 6.Засилва способността за концентрация., 7.Подобрява зрението., 8.Благоприятства здравия сън., Фитонцидите са изключително полезни за хората и имат способност да потискат растежа на бактерии и вируси, подобно на антибиотиците. В едно изследване се доказва, че само след 15-минутен престой сред природата при участниците намалявало нивото на кортизола (хормона на стреса) и се успокоявал сърдечния ритъм. Най-големите производители на фитонциди са борове, кедри, смърчове и други иглолистни. Главните компоненти на фитонцидите са терпените , основните са: > Д-лимонен – ухае на лимон; > алфа-пинен – със свеж аромат на бор, най-разпространеният в природата; > бета-пинен – има по-скоро мирис на билка, като босилек или копър; > камфен – с аромат на терпентин или смола. практики / съвети
По време на терапевтична разходка сред природата (шинрин-йоку ) не бързаме и преустановяваме бърборенето, притихваме в себе си и отваряме широко сетивата си за това, което ни заобикаля. Каквото и да правим е осъзнато, ако говорим, ще е за това, което виждаме, усещаме или докосваме. Оставяме настрани спешните задачи и не превръщаме разходката в спорт.
|